Развитието на въображението играе жизнено важна роля във всяка творческа дейност, най-вече в актьорското майсторство, където е необходимо да се вживяваш в роли и да проектираш в себе си чувствата и емоциите на персонажите, които актьора играе.

 Именно въображението сякаш на крила пренася актьора в света на реалността на персонажа. Основната задача на актьора е превръщането на творческия замисъл в сценична действителност. Но такъв трансфер на реалността е невъзможно да бъде постигнат без специална практика, развиваща въображението.

Особено важен  е трансфера на творческия замисъл при поставянето на пиеси. Авторите на пиеси често не уточняват много важни нюанси, оставяйки ги на волята на актьорите. Например, авторът пише  персонаж „Тръгнал, заплакал, тъгувал“, но авторът на казва какво предшества тези действие, не описва емоционалните преживявания. Ето тук се проявява необходимостта от развито въображение, актьора трябва сам да допълни пропуските на база своето виждане на действието, както и от виждането на действието от режисьора.

Колкото по-добре е развито въображението на актьора, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите сценични образи, толкова по-широко ще бъде неговото творчество и толкова по-успешна ще бъде неговата актьорска кариера.

actor

„Само въображението издига човека над животните”

/Максим Горки/

Само благодарение на въображението, намирайки се в конкретното тук и сега, човек може да се намира във всяко време, напълно потапяйки се в своите фантазии.

Данните, придобити в резултат на житейски опит, се преобразуват и следствие на това преобразуване става създаването на нови образи за реалността, която още не е настъпила и може въобще никога да не настъпи.

За развитие на въображението са нужни знания, Човек, който е далеч от литературата и киното едва ли може да се похвали с развита фантазия и въображение, затова за актьора с много важно да бъде интелектуално развит човек. Благодарение на еродицията актьора може да погледне от различни страни на персонажите, в зависимост от особеностите на постановката. Често стари пиеси се интерпретират в съвременен стил, но същността на персона си остава същата. С помощта на въображението актьора трябва да пренесе на сцената не само психо-емоционалните характеристики на характера, но и тези особености да се адаптират модерна интерпретация. Колкото и режисьора да се опитва да улесни работата на актьорите, с такъв трансфер може да се справи само актьора, тъй като той, а не режисьора изпълнява ролята на персонажа.

 

Вижте още:

Хигиена и профилактика на гласа


www.Orator.bg

Ораторско майсторство и презентационни умения

Курсове | Семинари | E-Обучения | Е-Наръчник | Фирмени обучения