Артистичност е важен компонент на взаимодействие с хората, а отсъствието и значително усложнява живота. За щастие, артистичност е възможно да се развие и тренира, и за това ще помогнат различни прости упражнения и задания.

Как да развием артистичност?

1. Играйте игри. Например, покерът е прекрасна игра за развитие на артистичност. Все пак, това не означава, че трябва да отидете в казиното и да пилеете заплатата си там. По-добре е да играете с приятели не на пари, а на желания. В края на краищата, изпълнявайки желание, загубилия продължава да развива артистичност. Освен покер, има много други игри за деца и възрастни, които помагат за развиване на артистичност.

2. Вървете в крак с времето. Знаете ли какво е това „selfi”? Разбира се, знаете. Използвайте тази модерна тенденция за подобряване на актьорските си умения. Напишете на лист хартия всички емоции, които са ви известни и се снимайте, като се опитате да ги изобразите. Вижте какво се получава. За по-голям ефект може да качите снимките в социална мрежа, за да може приятелите ви да изразят своето мнение по повод вашите таланти.

Почти всеки има видео камера, вградена във фотоапарата или телефона, можете да направите видео записи от уеб камера. Записвайте видео обръщания, четете стихове с изражения, разказвайте пред камерата своите съображения по някои вълнуващи ви въпроси. Това разкрепостява и дава възможност да се погледнете от страни, да разберете над какво трябва да работите още. Може да ви куца произношението, или от време на време си търкате носа, или нещо друго. Разглеждайки записите, вие ще можете да създадете свой образ на общуване, по-обаятелен и приятен, отколкото сега.

3. Научете как да изпитвате нужните емоции. В какво се състои успехът на най-добрите актьори? Те не трябва да играят, симулираните чувствата не са надеждни. За да се изрази някаква емоция, тя трябва да се преживее. За целта е нужно да си спомните събития, провокиращи чувства, които смятате да изобразите: за радостните преживявания са подходящи щастливите моменти от детството, а за мъка и тъга, спомнете си някаква голяма загуба в живота. Спомнете си и се фокусирайте върху детайли и зрителни образи, позволете си да се потопите в миналото и тогава нужните емоции сами ще се отразят на лицето ви.

4. Дръжте се в ръце. Развитието на артистичност включва не само демонстрация на „правилните“ емоциите, но също така и за заглушаване на тези, които в момента не трябва да се показват. Например, когато трябва да се свали цената. Какво прави човек тогава? Прави се, че продукта не го интересува и потиска видимо желанието си да го притежава. Тази техника действа и в продажбите, и в отношенията между хората. Когато човек вижда, че клиента малко се интересува от неговото предложението, той намалява цената. Към този метод, например, се отнася неизменното правило на момичетата да не вдигат веднага телефонната слушалка, за да не си помисли момчето, че тя очаква обаждането му.

Как да се научим да не разкриваме истинските си чувства пред околните? Ще се спрем само на един много лесен способ, но много действен. За не ни контролира емоцията, трябва да повярваме, че тя не е душевна, а психична проява. Това е така: емоциите са само химични реакции на мозъка към някои събития. Ако правилно ги анализираме, се оказва, че те се изразяват в някои физически симптоми – сърцето започва да бие учестено, дишането също се учестява, избива те пот или студ. Ако се отнасяме към това като към физическо явление, ще успеем да възприемем емоцията като слаба болка, на която можем да не обръщаме внимание. Когато малко се порежете, вие не страдате цяла седмица заради раната, а се стараете да забравите дискомфорта и да работите както обикновено, сякаш нищо не се е случило. На емоциите може също да не обръщате внимание, като правите необходимото: когато е страшно да се абстрахирате и да призовете на помощ състоянието на спокойствие чрез спомени за нещо, което ви е успокоявало. Не е възможно да развиете артистичност, ако не притежавате умението да управлявате емоциите, затова трябва да работите над това.

 Както във всяко друго явление и в артистичността има крайности. Има живи и артистични, но много искрени личности, способни да показват само настоящите емоции, без да се замислят за резултата от своето поведение. Такива хора обикновено ги смята за глупави, недодялани и примитивни: „Прост като галош!“ и т.н. Противоположната крайност е патологичното лицемерие, при което човек никога не демонстрира своите истински намерения.

Другите две крайности са пълна липса на артистичност, както и обратното, претенциозност, твърде демонстративно поведение, което привлича много внимание. Абсолютно не артистичният човек прилича на робот, програмиран само на една емоция – спокойствие, униние или мълчаливо недоволство, твърде артистичният дразни и изморява със своите безкрайни изблици.

Разбира се, всяка крайност е лоша, трябва да се намери златната среда за постигане на нашите задачи с помощта на своите вродени актьорски способности и артистичност. Без работа над себе си артистичността напомня необработен диамант, който трябва да се шлифова и стане съвършен, и тогава той ще стане украшение на личността.

Вижте още:

Ползата от самоиронията

Актьорско майсторство – курс за Сцената на Живота

www.Orator.bg

Ораторско майсторство и презентационни умения

Курсове | Семинари | E-Обучения | Е-Наръчник | Фирмени обучения