Самоиронията може ли да бъде оръжие? Всички ние сме попадали в ситуации, когато гордостта ни е била засегната, когато някой ни настъпи по болезнения мазол на самолюбието, не ласкави коментари за външния вид или характер.

samoironia

Ползата от самоиронията

Но най-вече ние страдаме от язвителни насмешки тогава, когато сами им вярваме.

Важно оръжие за самозащита от насмешки и самия себе си е самоиронията, която едновременно служи и за други цели, но всички те са насочени към едно важно нещо – възпитание на здрав и положителен образ за себе си.

Обикновените хора просто падат върху началника с чашка кафе в ръце, а аз го правя изящно, артистично и незабравимо. Въпросът е само един. Къде е моят Оскар?“

Какво е самоирония? Речникът казва, че това иронично отношение към себе си е способността да се шегуваш над себе си. Сякаш изглежда просто, но в живота не винаги е толкова лесно да се намери границата между самоирония и самоунищожение, където завършва шегата над себе си и започва насмешката над другите. За да не се случва това, трябва отчетливо да разбираме, че самоиронията е добър хумор, в който не се засягат чувствата на обкръжаващите, хумор, със запазване на собственото достойнство, и достойнството на другите.

„Моите изключителни постижения по намаляването на работния график ми позволява да бъда горд от себе си като човек и професионалист. За това аз се награждавам с бонбон“.

Много хора имат вродено чувство за самоирония, което им помага да обезвредят ситуацията, да се избегнат конфликти и по този начин да не се обижда никого. Но не всеки има този полезен талант, на някои се налага да го развиват. Ние ще ви разкажем как да развиете самоиронията и да се научите да спазвате деликатния баланс на добра воля и острота. За целта съществуват някои правила, накратко описани по-долу:

  1. Не унижавайте себе си. Шегувайки се със себе си е важно да запазите собственото си достойнство, все пак шегите са различни. Може да се каже:“ Природата ми е подарила страхотна уши, с тяхна помощ мога да чуя тайните ви в пушалнята. Вече имам компромат. Ха-ха-ха!“. А може и: „Имам уши като на слон, жалко, че не мога да пляскам с тях“. В първият случай човек се шегува над себе си и поставя опонентите на място, без да обиди никой. А във вторият случай е унижение, способно да предизвика само съжаление.

 

  1. Не унижавайте другите. Вече говорихме за това, но трябва да разберем какво не трябва да правим, за да не станем всеобщ враг. Не използвайте конструкцията „Аз – а ти?“, представяйки се като положителен персонаж, а опонента като отрицателен. По-просто казано, не преминавайте към личността. „Е, аз съм толкова голям, колкото хипопотам, и в трудни времена това ми помага – имам толкова много запаси. А ти си слабичък и можеш да умреш от глад“. Ако искате да продължите шегата за себе си в безобиден и позитивен тон, може да кажете: „Но аз съм добър, елате и ще ви подаря по няколко килограма, че не се знае, може да е глада зима, а вие сте толкова слабички….“.

 

  1. Не позволявайте на другите да ви унижават. Когато се шегувате над себе си, трябва винаги да показвате на останалите, че да се шегувате над своите недостатъци е позволено само на вас. Може дори да го кажете директно. Едни и същи думи, казани по отношение на себе си или към другите, придобиват съвсем различен оттенък. Да се шегуваш с другите, разбира се е позволено, но не трябва да бъде обидно.

Ползата от самоиронията не е нужна само за да общуваш в позитивен дух с околните, да парираш техните шеги и да отстранявате лошите шеги. Самоиронията е нужна и за да може по-лесно да се отнасяте към своите недостатъци, по-малко да преживявате от своите неуспехи. Понякога е полезно дори да се шегувате над себе си, когато сте сами. Вместо да се бичувате за дадена грешка, може да си кажете: „ Е не преживявай толкова, загубил си важен документ…. Дори и да те уволнят, накрая ще се наспиш и ще опознаеш децата си, че скоро ще започнат да казват „татко“ на всеки мъж с брада“.

Самоиронията помага разумно да оцениш не само своите недостатъци, но и своите достойнства. Много успешно хора страдат от манията за величие. Въпреки, че защо да страдат? Те се наслаждават на това, а от това страдат само обкръжаващите. Но трябва само да добавите към величието малко хумор по отношение на себе си, и вече съвсем по-лесно ще стане дишането.

Да, хората са по-привлечени към тези, които са готови добродушно да се посмеят на самите себе си.

Самоиронията е способна да изглади дори много остри ъгли. Тя помага безболезнено да издържите критиката, да се избавите от илюзиите на собствената непогрешимост, да се справите с неприятните забележки.

Рецепта. Ако мислите, че сте твърде важна персона и ужасно се страхувате от позор, моля сложете си на главата детски розов чорапогащник, клоунски нос и излезте в този вид на улицата. Чувството на страх ще изчезне.

 Важно е да не се бъркат самоирония и самокритичност, някои поставят знак за равенство между тях. Самокритиката позволява обективно да оцениш допуснатите грешки и в бъдеще да постъпваш различно, а самоиронията да живееш с недостатъците на външността, които не можеш да поправиш, черти от характера, с които е трудно да се бориш. Ако погледнем внимателно, самокритиката и самоиронията, това са черно и бяло, сериозно и смешно, две страни на един медал.

Правилно построена, самоиронията е индикатор на здрава самооценка, позитивно отношение към света, помощник  в развитието и ръста. Този, който с усмивка гледа вътре и около себе си, не може да бъде неудачник. Не може да бъде и „слабак“, силните хора винаги са добри и готови да използват самоиронията.

 

Вижте още:

Какво е емоционален интелект и как да го развием

Как да развием чувство за хумор


www.Orator.bg

Ораторско майсторство и презентационни умения

Курсове | Семинари | E-Обучения | Е-Наръчник | Фирмени обучения