Самоиронията може ли да бъде оръжие? Всички ние сме попадали в ситуации, когато гордостта ни е била засегната, когато някой ни настъпи по болезнения мазол на самолюбието, не ласкави коментари за външния вид или характер.
Ползата от самоиронията
Но най-вече ние страдаме от язвителни насмешки тогава, когато сами им вярваме.
Важно оръжие за самозащита от насмешки и самия себе си е самоиронията, която едновременно служи и за други цели, но всички те са насочени към едно важно нещо – възпитание на здрав и положителен образ за себе си.
„Обикновените хора просто падат върху началника с чашка кафе в ръце, а аз го правя изящно, артистично и незабравимо. Въпросът е само един. Къде е моят Оскар?“
Какво е самоирония? Речникът казва, че това иронично отношение към себе си е способността да се шегуваш над себе си. Сякаш изглежда просто, но в живота не винаги е толкова лесно да се намери границата между самоирония и самоунищожение, където завършва шегата над себе си и започва насмешката над другите. За да не се случва това, трябва отчетливо да разбираме, че самоиронията е добър хумор, в който не се засягат чувствата на обкръжаващите, хумор, със запазване на собственото достойнство, и достойнството на другите.
„Моите изключителни постижения по намаляването на работния график ми позволява да бъда горд от себе си като човек и професионалист. За това аз се награждавам с бонбон“.
Много хора имат вродено чувство за самоирония, което им помага да обезвредят ситуацията, да се избегнат конфликти и по този начин да не се обижда никого. Но не всеки има този полезен талант, на някои се налага да го развиват. Ние ще ви разкажем как да развиете самоиронията и да се научите да спазвате деликатния баланс на добра воля и острота. За целта съществуват някои правила, накратко описани по-долу:
-
Не унижавайте себе си. Шегувайки се със себе си е важно да запазите собственото си достойнство, все пак шегите са различни. Може да се каже:“ Природата ми е подарила страхотна уши, с тяхна помощ мога да чуя тайните ви в пушалнята. Вече имам компромат. Ха-ха-ха!“. А може и: „Имам уши като на слон, жалко, че не мога да пляскам с тях“. В първият случай човек се шегува над себе си и поставя опонентите на място, без да обиди никой. А във вторият случай е унижение, способно да предизвика само съжаление.
-
Не унижавайте другите. Вече говорихме за това, но трябва да разберем какво не трябва да правим, за да не станем всеобщ враг. Не използвайте конструкцията „Аз – а ти?“, представяйки се като положителен персонаж, а опонента като отрицателен. По-просто казано, не преминавайте към личността. „Е, аз съм толкова голям, колкото хипопотам, и в трудни времена това ми помага – имам толкова много запаси. А ти си слабичък и можеш да умреш от глад“. Ако искате да продължите шегата за себе си в безобиден и позитивен тон, може да кажете: „Но аз съм добър, елате и ще ви подаря по няколко килограма, че не се знае, може да е глада зима, а вие сте толкова слабички….“.
-
Не позволявайте на другите да ви унижават. Когато се шегувате над себе си, трябва винаги да показвате на останалите, че да се шегувате над своите недостатъци е позволено само на вас. Може дори да го кажете директно. Едни и същи думи, казани по отношение на себе си или към другите, придобиват съвсем различен оттенък. Да се шегуваш с другите, разбира се е позволено, но не трябва да бъде обидно.
Ползата от самоиронията не е нужна само за да общуваш в позитивен дух с околните, да парираш техните шеги и да отстранявате лошите шеги. Самоиронията е нужна и за да може по-лесно да се отнасяте към своите недостатъци, по-малко да преживявате от своите неуспехи. Понякога е полезно дори да се шегувате над себе си, когато сте сами. Вместо да се бичувате за дадена грешка, може да си кажете: „ Е не преживявай толкова, загубил си важен документ…. Дори и да те уволнят, накрая ще се наспиш и ще опознаеш децата си, че скоро ще започнат да казват „татко“ на всеки мъж с брада“.
Самоиронията помага разумно да оцениш не само своите недостатъци, но и своите достойнства. Много успешно хора страдат от манията за величие. Въпреки, че защо да страдат? Те се наслаждават на това, а от това страдат само обкръжаващите. Но трябва само да добавите към величието малко хумор по отношение на себе си, и вече съвсем по-лесно ще стане дишането.
Да, хората са по-привлечени към тези, които са готови добродушно да се посмеят на самите себе си.
Самоиронията е способна да изглади дори много остри ъгли. Тя помага безболезнено да издържите критиката, да се избавите от илюзиите на собствената непогрешимост, да се справите с неприятните забележки.
Рецепта. Ако мислите, че сте твърде важна персона и ужасно се страхувате от позор, моля сложете си на главата детски розов чорапогащник, клоунски нос и излезте в този вид на улицата. Чувството на страх ще изчезне.
Важно е да не се бъркат самоирония и самокритичност, някои поставят знак за равенство между тях. Самокритиката позволява обективно да оцениш допуснатите грешки и в бъдеще да постъпваш различно, а самоиронията да живееш с недостатъците на външността, които не можеш да поправиш, черти от характера, с които е трудно да се бориш. Ако погледнем внимателно, самокритиката и самоиронията, това са черно и бяло, сериозно и смешно, две страни на един медал.
Правилно построена, самоиронията е индикатор на здрава самооценка, позитивно отношение към света, помощник в развитието и ръста. Този, който с усмивка гледа вътре и около себе си, не може да бъде неудачник. Не може да бъде и „слабак“, силните хора винаги са добри и готови да използват самоиронията.
Вижте още:
www.Orator.bg
Ораторско майсторство и презентационни умения
Курсове | Семинари | E-Обучения | Е-Наръчник | Фирмени обучения
[/ihc-hide-content]
